четвъртък, 25 юли 2013 г.

Лятно и цветно

Май напоследък не мога да спра да се хваля, че най-накрая съм в отпуска. Гооолям кеф! И най -хубавото е, че всичко може да се свърши после и няма нищо, дето ТРЯБВА да се свърши точно сега. Мдаа, изобщо не ми е трудно да свикна с този дневен режим.
Потвърждение на всичко казано дотук е, че от написването на предишните редове до написването на това изречение минаха повече от два дни. Ноо, да продължа по същество :)
Картичките, дето днес ще покажа /две наведнъж, че не зная кога пак ще се наканя да публикувам/ ги правих миналата седмица, т. е. преди мързелът и коктейлите край басейна да ме превърнат в слабо организирана материя. Снимах ги набързо и днес точно толкова набързо ще ги покажа. Ето ги и тях:



И по двете картички има ръчно правени цветя - малките розички на първата и единствените цветя на втората. Струва ми се, че балерината на втората картичка е Мария Тальони - първата балерина в света, която танцува с палци и балетна пачка, но оригиналното изображение е  обърнато на 180 градуса и вплетено в чудесен колаж в хартиите на Prima Fairy Belle.
Ще включа картичките в CMC#25 Pearls and/or Gems / Перли и/или Камъчета.
Това е всичко от мен. Благодаря, че наминахте! Хубав и усмихнат ден на всички и дано тези, които все още не са усетили блаженството на лятната отпуска, скоро да го усетят!

неделя, 21 юли 2013 г.

В отговор на едно предизвикателство и ...

Ето че най-накрая лятната отпуска вече е факт! Още не съм се отърсила от ежедневния работен ритъм /вчера по навик се събудих в 6.30 сутринта, пък беше събота, а днес един бетоновоз от 6. 45 вдига ужасен шум навън/, но се надявам скоро и това да стане. Набелязала съм сериозни мерки в тази насока.
Преди известно време /олеле, колко време е минало/ една много мила  дама -  Ваклина от Viki's blog -  ми отправи предизвикателство да се включа в игра от типа на "Предай нататък". Целта на играта е подобна на тази на някогашните лексикони,  дето ги попълвахме като ученици - чрез отговори на зададени въпроси предизвиканият да разкаже малко повече за себе си. Предизвиканият трябва да отговори на 10 зададени му въпроса, след което да отправи предизвикателство към други десет блогъри, всеки от тях с по - малко от 200 последователи, като им зададе десет свои въпроса и посочи линк към блога, който го е предизвикал. Освен за лексикон, правилата на играта предизвикват асоциация и за блогърски спам -шегувам се, разбира се :)))
Ето и моите искрени и лични отговори на въпросите, зададени от Вики
1. Доколко си луда и помага ли ти това да оцелееш в ежедневието си?
Изобщо не съм луда - напротив, вземам решения след обстойно премисляне и сериозен диалог с вътрешното  "аз". Давам си сметка, че някои мои постъпки може да не изглеждат съвсем нормални, но това е само на пръв поглед - ако не съм имала време за обмисляне, то моментната преценка е съгласувана с усещанията ми, които досега не са ме подвеждали. Най-важното, което определя действията ми, е вътрешното спокойствие - мисля, че ако изгубя него,  въпросът наистина би опрял до оцеляване.
2. Как се справяш със стреса?
 Предимно с движение - 20 минути йога сутрин, 2 - 3 пъти седмично обилно потене в залата и понякога плуване. Чаша вино и вкусна вечеря или пък хубаво кафе с торта  също ми действат добре и без да съм стресирана.
3. Мислиш ли, че някой ден темата на блога може да се превърне в твоя професия?
По-скоро не. Правя картички само за най-близките роднини, приятели и колеги  и то само когато ми е приятно. Когато съм преуморена или притисната от времето, нещата не ми се получават добре, а един професионалист би трябвало да се справя с подобни ситуации.  По поръчка съм работила само за най-близките си приятели  и си мисля, че ако разчитах на препитание от правене на картички, част от удоволствието от заниманията щеше да се изгуби. Финансовата страна също не е за пренебрегване - обикновено правя една картичка за около 4-5 часа, понякога и повече, пък продажната цена на тези артикули не е много висока, т. е. щях да имам сериозни затруднения да издържам фамилията и да си набавям материалите за хобито. 
4. Песента, която като чуеш, импулсивно започваш да танцуваш

5. Песента, която те просълзява

6. Море или планина?
Хм, и двете! Май по-скоро море.
7. Какво те вади от равновесие?
Най - вече дефицитът на морал в отношенията между хората. 
8. Питала ли си се някога "Какво би било, ако..." или за изборите които правим и какво щеше да стане ако беше направила другия избор?
Не вярвам да има човек, който не го е правил. Вярната преценка за нещата идва винаги след време. Хубавото е, че по - често си казвам: "Добре, че нещата се развиха по този начин..."  
9. Съжаляваш ли за нещо?
Мдаа, че не съм се научила да свиря на някакъв инструмент. Но никога не е късно - може би някой ден  ще се запиша на уроци по пиано :)
10. Колко много ме обичаш от 1 до 10 :):):)
10!

И сега на свой ред ще предизвикам....
1. шМи от Being shMe;
2. MaDe от Handmade by Made;
3. Маги от I'm a dreamer;
4. Джиджи от JIJI Cards;
5. Анелия от nekezova.blogspot.com;
6. Валя от Valchen's craftworks;
7. Мария от Блогът на Мария.

И аз като Вики спирам до № 7. Крафтърското ни пространство не е чак толкова голямо и ако играта се разпространи, момичетата, които се включват по-късно, ще имат затруднения да намерят хора, на които да предадат щафетата :)

А ето и моите въпроси:

1. Какво те прави щастлива
2. Опиши съвършения ден за теб
3. Има ли дума, с която идентифицираш личността си
4. Какво  те вдъхновява 
5. Имаш ли други хобита извън темите на блога
6. Има ли песен, която никога не ти омръзва да слушаш
7. Кой е човекът, който най-силно ти е повлиял
8. Кое е най-интересното място, на което си била
9. Имаш ли домашен любимец
10. За какво мечтаеш

Това е от мен. Ваш ред е, момичета :)

понеделник, 8 юли 2013 г.

CCH #149 - Без печати и ...море от хортензии

Днешната картичка е правена по повод новото предизвикателство в The Crazy Challenge "Без печати", където отново имам честта да съм гост-дизайнер. Щом разбрах каква е темата, реших че е дошъл момента да включа в действие пънча на Марта Стюарт с красивите хортензии, който неотдавна си подарих. Ето и резултата:

Използвах само малките цветчета. Всяко цветче е оформено допълнително с инструмент за ембосинг, а после залепено с помощта на пинсети върху предварително подготвената основа, направена от две различни по диаметър кръгчета, залепени едно върху друго /малко върху голямо/ с обемно тиксо.
Купуването на този пънч беше по-скоро емоционална, отколкото практична постъпка, но никак не съжалявам :). Хортензиите бяха цветята на моята баба. Тя и дядо живееха в малко градче в полите на Балкана и макар къщата им да беше на една от централните улици, дворчето беше закътано от хорските погледи с голяма лозница, беше покрито с каменни плочи и винаги отрупано с нацъфтели хортензии. После част от хортензиите "изминаха" около 20 км до къщата на родителите ми, където 5-6 от тях още се надпреварват коя ще направи по-големи цветове, а една от тях дори "прескочи" около 140 км и вече краси двора на кооперацията,  в която живея. Ето и една съвсем актуална нейна снимка: 

Ще включа картичката в следните предизвикателства: That Craft Place - Ribbons and/or Lace; Crafting With Dragonflies -Challenge #5Crafts and Me Challenges - Anything goes ; The Ribbon Girl Blog - Add a bow.
Това е всичко от мен. Благодаря, че наминахте!
Успешна нова седмица!