понеделник, 28 ноември 2011 г.

Кексчета с круши и бонбони "Лакта"

Днес отново е понеделник - най-омразния ми ден от седмицата. Денят, в който за пореден път си правя равносметка, че почивните дни са се стопили неусетно без да успея да свърша и една десета от заплануваното и същевременно въртележката се е завъртяла и аз отново съм на нея.
Така, петте минути за самосъжаление изтекоха и е време като Мюнхаузен да се хванем сами и да се изтеглим от това състояние.
Днес отново е понеделник. Начало на нова седмица и ден, в който вкусът на приятните преживявяния от почивните дни все още не е изчезнал. Все още се усмихвам като се сещам за невероятната съботна вечер, прекарана  с приятели, или пък за останалите от неделя кексчета, с които подсладих сутрешното кафе. За тях ми е думата - макар и не чак толкова добри на вид, се оказаха страхотни на вкус. Рецептата за тях взех от юбилейния 50-ти брой на Good Food (само да вметна - това списание ми е слабост, купувам го от първия брой, правя по една или две рецепти максимум от брой, но ми е удоволствие и само да го разглеждам). Тук ще дам продуктите, които аз използвах и ще покажа снимката на моите кексчета.
Необходимите продукти са: 300 г брашно, 90 г захар, 1 ч. л. бакпулвер, 1 ч.л. канела, 250 мл прясно мляко, 2 разбити яйца, 100 г разтопено масло, круша и половина-обелена и нарязана на  парченца, 1 пак. бонбони "Лакта" 120 г - нарязани на парченца, 30 г филирани бадеми.
Начин на приготвяне: брашното, захарта, бакпулвера и канелата се слагат в купа и се разбъркват добре; отделно се смесват яйцата, млякото и маслото; при сухите съставки се прибавят плодовете, 1 / 3 от нарязаните бонбони (всеки бонбон нарязах на 6 парченца) и течните съставки, след което леко се объркват (не е необходимо да става гладка маса). Разпределя се в тавичка за кесчета, в която предварително са сложени хартиени кошнички. На мен ми се получиха 18 броя. Най - отгоре се разпределят останалите нарязани бонбони и бадемите. Пекат се около половин час в предварително загрята на 200 градуса фурна.
Добре е кексчетата да се оставят да изстинат, защото карамелът  е разтопен и доста лепкав веднага след изпичането и трудно се отлепят кексчетата от хартиените кошнички. Чудесно си подхождат с мляко с кафе :)
Тази публикация започна доста шизофренично, но завърши добре и с аромат на кафе. Стискам си палци да удържа зрънцата добро настроение цялата седмица :)

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

O Tannenbaum!

Докато правех тази картичка в главата ми се въртеше популярната коледна песничка "O Tannenbaum". Макар че не владея немски, точно  немският вариант на песничката ми беше в ума. Предполагам че по някакъв начин това повлия на работата ми и в крайна сметка доведе до едно доста прецизно изпълнение (ох, изчервих се!). Вероятно крайният резултат се дължи на страхотните материали, които получих като подарък от хелоуинското предизвикателство на Хобисимо, но като любителка на мистичните обяснения ми се струва, че и "музикалното оформление" си каза думата :)
Ето и по-близък план на детайлите:
Смятам да включа тази картичка в предизвикателството на Двете елши за направа на Easel коледна картичка , а също и в предизвикателство № 93 на Картичкофуриите "Коледна елха" и в предизвикателство № 1 на Hobby Challenges-"Тиха нощ-свята нощ..."

вторник, 22 ноември 2011 г.

(С)нежно бяло

Започнах изработката на тази картичка с мисълта да поздравя моя приятелка за рождения й ден. В самото начало нямах намерение да използвам само бели материали, но проектът се оформи от самосебе си. Исках картичката да има музикални символи, тъй като получателката като малка е била отдадена на цигулката, а тъй като в момента е щастливо отдадена на двамата си близнаци, всички останали елементи  са по двойки. Единственото нещо, което не е намерило място в проекта, е професията й - прокурор, но поради очевидната проза, с която се асоциира това занимание, то старателно беше избегнато.

петък, 18 ноември 2011 г.

Свободни интерпретации на тема попарт

Може би се е случвало да споменавам, че децата ми са излезли от онази сладка възраст, в която проявяваха живо любопитство към всички мои занимания и всячески се опитваха да ми помагат. С навлизането в пубертета любопитството им естествено се насочи в други посоки и те изоставиха навика да се врат в ръцете ми докато правя нещо. Установих, че малко ми е мъчно и ми липсват онези времена, но какво да се прави - нещата се променят.
Снощи обаче, докато подготвях опаковката за подаръка на скъп наш рожденик, си имах помощник - тринадесетгодишната ми дъщеря Рая (и другата ми дъщеря е на същата възраст, близначки са). Даже ако трябва да съм точна, Рая свърши цялата работа, а аз й съдействах с даването на "ОЦУ" или "особено ценни указания". Тя сама оразмери и изряза шест разноцветни лентички хартия (5 на 15 см), после ги обработи с 3D пънч, подреди цветово, преплете и залепи върху плика, в който щяхме да пъхнем подаръка (ваучер за нещо приятно), а после налепи отгоре камъчета и нарисува пипалца на пеперудите. Получи се ето това:  
Резултатът по странен начин ми напомни за тази популярна творба на Анди Уорхол:
 
което пък от своя страна ни даде повод да си обясним, че съществува такова нещо като попарт :)

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Diamonds and Pearls

Вероятно малцина са тези, които не са слушали песента на Принс Diamonds And Pearls и вероятно точно толкова са тези, на които тази песен не е любима.
Вчера следобед цялото домочадие си намери работа извън къщи. Останала сама се опитах да осъществя замисления през седмицата проект за направа на 3D - двулицева картичка. Определено не ми беше ден за подобни начинания. Тогава реших да пробвам да сътворя нещо със специалния коледен пънч "блещулка", с който се сдобих. Тъй като само блещулките ми стояха малко незавършени, реших да добавя диамантен блясък и малко перли. Пуснах си Принс и ...идилията беше пълна! Получи се ето това:
Макар първият опит да не е без кусури, реших, че резултатът като цяло е добър и вероятно ще направя цял цикъл от подобни картички като наближат коледните празници :) А ето и изгледи отпред, отзад и на детайлите. Вътре има още една блещулка, която не е увековечена със снимка.
И понеже Diamonds Are A Girls Best Friend ще участвам с картичката в предизвикателствата на Забавлятелство Мър - Мяу и Двете елши.
А тъй като песничката Let it Snow е една от най-популярните коледни песни, ще участвам с моите диамантено-перлени снежинки и в предизвикателството на Картичкофуриите.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Сладка картичка

Започнах направата на тази картичка с идеята, че ще я завърша за два дни, поработвайки по малко вечер след 9. 00 часа.
Каква заблуда! Ако трябва да съм честна, вероятно само направата на кексчето ми отне време, равняващо се на цял работен ден.


Предполагам, че причините за забавянето се дължат на липсата на опит, но пък забавянето имаше и положителна страна - докато дойде времето за сглобяване на картичката, пристигна поръчаният тример за рязане на хартия.
За направата на картичката използвах материали, които могат да се намерят в повечето книжарници. Инструментът ми за куилинг е направен от губерка с отрязано ухо, закрепена върху стар флумастер. Заслуга за направата му има Милото. Кексчето първоначално скицирах, а после окончателните линии повторих с флумастер. Вероятно тези, които са се занимавали с куилинг, са наясно, че е добре върху нарисувания модел да се сложи оризова хартия по време на работа, за да се предпазят лентичките от зацапване. Аз не бях наясно.
Освен лентичките, инструмента и лепилото използвах 20-тина топлийки, стара подложка за компютърна мишка и шаблона с дупчиците.
След направата на кексчето го залепих върху рециклиран картон. Допълних визията с пеперуда, направена с 3D пънч.

В общи линии това е. Мисля, че се получи сполучливо и ще зарадвам някого от многото рожденици, които искам да поздравя в следващите няколко седмици :)

сряда, 9 ноември 2011 г.

Черен сладкиш или за коректното наименование на сладкиша "Негърче"

Започвам днешната публикация с уговорката, че в рецептите на майка ми този сладкиш е записан под името "Негърче", в което аз лично не виждам нищо лошо или обидно за черната раса. Но дъщерите ми смятат, че употребата на думата негър, дори в умалителната й форма, е обидна, поради което, за да не рискувам да подразня някого и да го откажа от правенето на сладкиша, реших да сменя името. И тъй като очевАдно сладкиша не може да се казва "Афроамериканче", първо защото не всички черни хора са американци и второ защото сладкишът няма абсолютно нищо общо с държавата САЩ, го наименовах чрез цвета му. По-мнителните вероятно ще съзрат отново расов намек, но честна дума-няма такова нещо.
Та за сладкиша - това е първия сладкиш, който направих. Това е и сладкиша, който правя най-често. Има си причина - става бързо, вкусен е и няма какво да му се обърка.
Рецептата е такава, че съотношенията винаги са точни - използавм като мярка две еднакви чаши - за сухите и за мокрите съставки. Не е необходим миксер или дълго бъркане.
Ето и необходимите продукти:
  • 1 ч. ч. кисело мляко;
  • 1 ч. л. хлебна сода;
  • 1 / 4 ч.ч. олио;
  • 1 ч. ч. захар;
  • 1 яйце (в оригиналната рецепта е без яйце, но аз го прибавям за разкош :))
  • 3 с.л. тъмно какао;
  • 1 ч. л. канела;
  • чаша и половина пресято брашно;
  • 1 ч.ч. едро счукани орехови ядки.
Отделно за глазурата са необходими: 3 с.л. прясно мляко; 2 с. л. захар; 25-30 гр. краве масло; 1 пълна с. л. тъмно какао.
Правенето на глазурата не е задължително. Сладкишът е пак толкова вкусен и ако само се поръси с пудра захар.

Начин на приготвяне: Хлебната сода се обърква с киселото мляко. Като шупне, се прибавят останалите продукти. Готовата смес се изсипва в правоъгълна тавичка и се слага в загрята на 200 градуса фурна за 30-35 минути. Проверява се дали е готово с помощта на дървен шиш или клечка за зъби - набожда се в сладкиша и ако излезе чист, значи сладкишът е готов.
Отделно на слаб котлон се стопява маслото, в което прибавяме останалите продукти за глазурата. Готовата глазура се нанася върху поизстиналия сладкиш.
Следващите стъпки са ясни - нарязване и ммм....

понеделник, 7 ноември 2011 г.

Вълшебният октомври или за едно пътуване, вдъхновено от книга

В края на лятото в нашето служебно малко женско общество стана популярна книгата на Елизабет фон Арним „Вълшебният април” В книгата се говори за това как две дами, уморени от ежедневието, откликват на примамлива обява във вестник и наемат за целия април италиански замък на брега на Средиземно море. За да могат да си го позволят канят още две дами, с които си поделят разходите. Мястото е толкова красиво и им повлиява толкова благоприятно, че в края на месеца всяка по свой начин е намерила себе си и начин да е щастлива.
Ясно е, че става дума за женска книга и една от идеите в нея – относно необходимостта понякога да се проявява здравословен егоизъм в името на семейното разбирателство- изключително ни се понрави. Един вид: ако аз съм доволна, ще съм по -добра, а ако аз съм по-добра и останалите ще са доволни. Или накратко: Ако аз съм доволна и останалите ще са доволни (без да искам се изразих посредством прост силогизъм).
Така се стигна до идеята да направим собствено пътешествие, разбира се, съобразено с нашите мащаби. Спряхме се на с. Емен, което се намира на 20 км от Търново, посока София. Може би изборът ни беше предопределен от добрите отзиви за мястото, които, както се оказа в последствие, са напълно заслужени. Нашенският еквивалент на италианския замък беше вила в комплекс „Имението”, изключително спокойно и красиво място. И вместо за месец, наехме вилата за 3 дни.
И така в един слънчев октомврийски петък, оставяйки у дома децата, съпрузите, домашните любимци и угризенията на съвестта, нашето пътешествие започна. До Търново стигнахме без проблеми, ако не се брои претъпкания автобус, стомашното неразположение на една пътничка и особеното отношение, което тя прояви, към един от нашите сакове. В Търново бяхме посрещнати от нашия любезен домакин от Имението, който ни превози до наетия от нас „замък”. Самото място е много интересно: много тихо, въпреки че комплекса беше пълен, и поради чистотата на въздуха всички цветове изглеждаха по-ярки.

Допълнително за колорита допринасяха и малките животинки, които стопаните отглеждат и които безотказно до края на престоя предизвикваха пристъпи на умиление (без малко да осиновя още едно коте).
Още същия следобед тръгнахме към каньона. Видяхме входа на пещерата, която е дом за множество прилепи и в момента не беше удачно да ги притесняваме, и тръгнахме по екопътеката, или поне ние си мислехме така. Оказа се, че тази пътека, вероятно отъпкана от други заблудени като нас, ни заведе долу до реката, по-точно до това, което беше останало от нея – поредица от малки вирове. Направихме опит да вървим по речното корито, но скоро се отказахме, защото през октомври падането в речни вирове не е препоръчително.

На следващия ден бяхме твърдо решени да намерим екопътеката. За целта от пещерата се изкатерихме нагоре по едни камънаци. Със сигурност не бяхме първите, които минават от там, но сигурно беше и това, че точно този маршрут не е част от екопътеката. Важното беше, че дори да не можахме да намерим началото, все пак додрапахме до целта. Гледката, която се откри от горе, наистина беше много красива.

Поехме напред, за да стигнем до водопада или по-точно до мястото, където в други сезони има водопад. Разбира се, за да сме верни на себе си, първо стигнахме до язовир Негованка, т. е. някъде по пътя бяхме подминали разклонението на пътеката към водопада.

На връщане, естествено след кратко лутане, намерихме верния път. Мястото е невероятно-имаш усещането, че си в паралелно измерение. Дори в началото си говорехме шепнешком, за да не нарушим по някакъв начин покоя и хармонията около нас.

След известно време тръгнахме обратно. Направихме опит да се изкатерим от другата страна на каньона (май ни стана навик да се катерим, където не трябва), но след поредица от каскадьорски изпълнения с умерена сложност се отказахме.


По пътя на връщане видяхме началото на екопътеката. Едно време мястото е било обозначено с табела, от която в момента е останала само рамката, която явно е ориентир за по-запознатите. Наистина има какво да се желае по отношение на поддръжката на екопътеката – поне поставяне на табели и ремонт на мостчетата и стълбите като начало. Давам си сметка, че ако децата бяха с мен, доста щях да се притеснявам за безопасността им.
На следващия ден нашето кратко пътешествие приключи. Част от групата получи болки в краката от дългото ходене, които по специфичен начин напомняха за хубавото преживяване още няколко дни, но в същото време по чукарите оставихме перманентното главоболие, дребнавостта и заядливостта си и се прибрахме у дома отпочинали, заредени с позитивни емоции и в крайна сметка по-добри.