понеделник, 31 октомври 2011 г.

На финала

Днес приключи предизвикателството, което бях обявила сама на себе си - да направя хелоуински картички за колегите си. Въпреки че първите картички с паяците, които публикувах преди няколко дни, се получиха много сладурски, реших че трябва да разнообразя визията на останалите, за да ми е по-интересно в процеса на работа.
Първото нещо, което опитах, беше  да направя картички с куилинг елементи. Преди време бях попаднала на ето това прилепче http://increations.blogspot.com/2009/10/quilled-bat-for-halloween-crafts.html и много ми се щеше да опитам да го направя. В интерес на истината трябва да призная, че направата на прилепчето беше лесната работа- по-трудно ми беше да реша къде и как да го аранжирам. Получиха ми се общо три картички с куилинг елементи:
Третата серия картички, които направих, бяха с черни котки. От уважение към нашия Карамел -Макс  исках котките не просто да са черни, а черното да изглежда така, сякаш има рожден ден (това последното е взаимствано от Тери Пратчет). За да докарам желаната визия използвах шаблон, лепило и черен брокат. В резултат на опитите ми се получи това:

Да не забравя да спомена нещо куриозно - нашият котарак, който е изключително придирчив към храната и яде предимно гранули на Royal Canin, днес яде печена тиква. С жалостиво мяукане си изпроси първо мъничко парченце, а след това още три. Просто не можах да повярвам-той, дето не яде дори пилешка кожа и колбаси, днес яде тиква. Допускам, че част от хелоуинското настроение, което витае около децата, се предало и на него. Няма друго обяснение.
И така, днес слагам край на хелоуинската офанзива. Макар да не направих всичко, което бях планирала, съм доволна от резултата.

Въпреки че Хелоуин не е наш празник, е чудесен повод за позитивни емоции и весели преживявания за всички деца, даже и за порасналите :)))



петък, 28 октомври 2011 г.

Отново паяци

Днес отново съм на вълна паяци. Май съм обсебена от тях, което е странно, защото иначе помежду ни има нетърпимост, по-скоро от моя страна, която се изразява в ожесточено гонене с прахосмукачката.
Вариантът за хелоуинска украса, който предлагам днес, има една съществена отличителна черта - част от материалите са ядливи.
Икебаната с тиквата е аранжирана от професионалист и беше предназначена за подарък за наш приятел, но просто е толкова красива, че исках да я споделя. Миналата година самата аз използвах една тиква по подобен начин, но моят вариант беше много по-опростен - отрязах капачето на тиквата, изчистих семките, сложих малък буркан в кухината, напълних го с вода, в която потопих букет димитровчета.
Телцата на паяците са направени от близалки, върху които е увита телта за крачетата. И телта и мърдащите очички са закупени от магазин, в който се продават материали за мартеници. По особеното тук е, че залепих мърдащите очички с моментно лепило, защото другото не фиксира достатъчно добре.


Установих, че паяците се харесват и на по-големи деца, а също и на възрастни. Направата им изисква от 3 до 5 минути и е елементарна, а и себестойността на материалите е много ниска.
Ако решите да ги правите - успех!

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Паяци навсякъде!

Като малка обичах да се занимавам с разни приложни неща и да правя сама подаръци и картички за празниците за приятелите си. Докато като ученичка обичах да правя кукли от плат, по - късно обърнах внимание на ръчно правените поздравителни картички. Уви тези ми занимания в последните години затихнаха около останалите ангажименти.
През лятото обаче попаднах ва блоговете Хобисимо и Двете елши. Невъзможно беше да не се възхитя на висините, до които е достигнало картичкоправенето в сравнение със спомените от детските ми години, когато пънчовете, печатите, ембосинга и дори принтерите бяха terra incognita. Първоначално следях публикациите от чист зрителски интерес, но по-късно установих, че в главата ми се въртят проекти за собствени начинания в тази насока.
И така, няколко месеца по-късно, реших да зарадвам колегите си с поздравителни картички за Хелоуин. Защо за Хелоуин, при условие, че ние възрастните не сме свикнали да почитаме този празник? Защото Коледа е много далече, пък мен ме събрят ръцете да направя нещо и защото независимо от възрастта всеки би се зарадвал на малко внимание и специално отношение, без значение от повода, по който се получават.
Речено-сторено. Започнах да търся из интернет идеи и вдъхновения, които съответстват на скромното ми материално и техническо оборудване. Тогава попаднах на ето тези видео-уроци: http://www.paigebatten.com/search/label/punch%20art.
Направо се влюбих в паяците и започнах да обмислям проекти с тях. Тъй като нямам пънчове като показаните в уроците, си направих шаблончета за изработването на частите. Допълнително от магазин, в който се продаваха материали за мартеници, си набавих мърдащи очички. Стори ми се, че с тези очички паяците ще са по-интересни. Така малко по малко се стигна до ето това:


Само искам да вметна, че идеята за изпълнението на паяжините си е моя и много се гордея с нея. За направата им първоначално разграфявам обратната страна на картончето на осем части с общ център (като снежинка), после върху всяка линия на по 1 см от центъра навън отбелязвам местата, на които ще се заплита паяжината (това на лицевата страна не се вижда и отбелязването е само за ориентир), следва вдяването на дълъг конец, с който първоначално се  прави "снежинката" от лицевата страна, а после в посока отвън-навътре се започва оплитането на мрежата, като се правят възелчета върху основата и се опитваме възелчетата да съответстват на отбелязванията на обратната страна.

Картонът не "държи" възли, поради което вместо възел в началото трябва да се остави по-дълга "опашка", която да се завърже към другия край след направата на "снежинката". Ако се наложи смяна на конеца по време на работа, е по-добре да се завърже новият конец за някоя от вече застопорени нишки от обратната страна.
За украса на паяжината може да се сложи малко лепило след оплитането, което да се посипе с брокат, или пък още докато се плете да се нанижат мъниста.

Моите паяци не са залепени за картичката, а висят от нея на конец, свързан с паяжината.

Същите паяци могат да се използват и за украса на сладкиши или за други места в дома.


вторник, 25 октомври 2011 г.

Ябълковият сладкиш на мама

Преди няколко дни, докато се ровичках в сайт за дигитална фотография, попаднах на обявено предизвикателство за заснемане на място, на което сме играли като деца или което свързваме с детството си. Замислих се, че никога не съм имала къщичка на дърво или обособено място за игра. Вярно, че в двора на къщата ни едно време имаше старо черешово дърво, в чиито клони се криехме, обаче и него вече го няма. Дори  детската ми стая, след толкова години и след серия от ремонти, одавна е изгубила облика си и си е останала само с името. Въобще си дадох сметка, че поради изминалите години следите от детското ми присъствие са окончателно заличени.
Тъкмо бях на ръба да започна да се самосъжалявам, когато оптимистът в мен се обади и ми подсказа алтернативен начин  за освежаване на детските спомени-да направя сладкиша на мама с ябълки. Винаги съм го обичала и май дъщерите ми в това отношение (поне) приличат на мен.



Направата на сладкиша не е трудна, за човек, който има все пак някаква представа от готвене. Когато реших да го направя за първи път, начинанието ми се стори доста сложно, но това от една страна се дължеше на липсата на опит, а от друга - на оскъдните обяснения на майка ми, която пазеше като рецепта само списък на необходимите продукти, някои дадени и без количества (например: брашно-колкото поеме; колко всъщност поема?).
Та така, след множество опити и грешки, мога вече да кажа, че ако ми се наложи да приготвям вкусен сладкиш за следобедно неделно парти през есента или зимата, за гости, които искам да зарадвам, то този сладкиш ще е в топ 3 на избора ми. Защо в топ 3-защото все пак изисква повечко време, а рядко се намират доброволци за почистване на ябълките.

Необходими продукти: 
125 гр краве масло (едно малко пакетче);
1 ч.ч. кристална захар;
3 яйца;
1 ч. л. бакпулвер (или половин пакетче);
500-600 гр. брашно (истината е някъде по средата, ако се ползват яйца със средна големина);
1 ванилия

Отделно са необходими: около1 кг ябълки, канела, кристална захар за поръсване на ябълките (4-5 с.л.) и отделно пудра захар за поръсване на готовия сладкиш.

Начин на приготвяне: Брашното се пресява заедно с бакпулвера. В него се прави кладенче, в което се прибавят яйцата, захарта, маслото, нарязано на парченца, големи колкото лешник, и ванилията. Омесва се гладко тесто, което се разделя на две равни части-едната се прибира в найлонов плик хладилника, а другата във фризера.
Ябълките се почистват, обелват и настъргват на едро ренде.
Тестото от хладилника се разточва и се поставя на дъното на тава с диаметър 30 см.
Върху него се изсипват настърганите ябълки, които се поръсват с канела и кристална захар.
Върху ябълките се настъргва на едро ренде останалото тесто, което се е охладило добре във фризера. Ако тестото не е добре охладено и полепва по рендето, към него се прибавя още малко брашно, за да се втвърди.
Пека сладкиша във фурна на 200 градуса около 35 минути, докато стане розов отгоре.
След изваждането се поръсва с пудра захар.

Случвало се е да правя сладкиша с повечко ябълки- когато има много плодове и част от тях са натъртени или има опасност да се развалят. Тогава преди ябълките върху тестото слагам натрошени бисквитки (4-5 бисквити "Закуска"), които да поемат сока от ябълките и да дадат възможност на долната кора да се надигне.
Сладкишът е много вкусен и преди да е изстинал напълно, но е вероятно да се начупи при нарязване. Нас това никога не ни е притеснявало, още повече, че дребните несъвършенства могат да се маскират с топка ванилов сладолед. Ако сладкишът се остави да престои една нощ, проблемите с трошенето отпадат.